масажa може......

масажa може......

Чрез масажa може да се отстрани или да не се допусне настьпващо заболяване. .,. Масажат има за цел да деблокира , да разнесе излишька от енергия или да придаде енергия при недостиг , с което се получава оздравитален ефект. Активизира собствените защитни сили на организма и възстановява неговите функции, стимулира лимфната система .Премахва плексити, облекчава или премахва болки в главата,гьрба , раменете и тазобедрената става, напрежението и умората от мускулите. Тялото се тонизира подобрява се кръвообрьщението и циркулацията, Премахва всекидневни смущения предиэвикани от стрес, преумора и пренапрежение. Премахва отрицателната енергия и зарежда с положителна .

мислите емоциите здравето

Болестта и нейният психологичен еквивалент или как мислите и емоциите ни влияят на здраветоАко човек иска да бъде здрав, то първо  трябва да бъде попитан,

 дали е готов да се отърве от причините за болестта. И едва тогава може да му се помогне.
 Хипократ Умът те прави здрав или болен, щастлив или нещастен, богат или беден.
Едмънд Спенсър

Между човешкият ум, емоции и тялото има неразривна връзка. Всяко едно емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Човешките мисли и чувства са свързани с определени части на тялото и могат да провокират и отключат различни заболявания.

Нерешените проблеми, конфликтите, дълготрайните страхове, продължителния гняв, омразата, дългосрочната тъга, непреодолените вини оказват влияние върху здравето.Тялото, чувствата и разумът са едно цяло.

Много малка част от хората, дори и не подозират с каква енергия и сила разполагат и разпилявят този безценен ресурс, като пълнят живота си с болка, гняв, омраза, ревност, страдания, недоволство и всякакъв куп негативни мисли и преживявания. Много хора сами си създават излишни и безсмислени стресови ситуации, като се вкопчват в ненужни битки, при които държат на всяка цена да бъдат победители, без да се замислят за цената, която плащат.

Известно е, че дълготрайната тревога и силният стрес могат да предизвикат болестни реакции в организма. Силният и внезапен стрес може да отключи редица заболявания, депресии, инфаркти и дори смърт. Прекалено силният и дълго продължителенстрес, който води до болестни изменения в организма се нарича дистрес.

Факт е, че радостта от живота и щастието увеличават жизнените сили и енергия и засилват имунната система. Агресивните мисли създават болезнени събития и преживявания, които разрушават имунната система.

Всичко, което е в тялото на физическо ниво е част от цялостното съществуване на личността. Единството на  мислите и емоциите се отразява, както на здравето, така и на болестите. Болестите дават на човека предупреждение, че нещо не е наред в цялостното функциониране, че има някакъв дефицит, нарушаващ целостта и хармоничното съществуване. Това е сигнал, че трябва да се направи някаква промяна, която да доведе до се приспособяването към нови, различни от досегашните действия и условия на живот.

Ако човек се замисли малко повече за живота си, ще забележи, че болестите или нещастните случаи в живота му, най-често  съвпадат  с времето на значителни промени  в битието му – брак, развод, раждане на дете, загуба на близък човек, загуба на работа, ново жилище, нова работа, нов етап от живота и т.н. Вътрешните конфликти в тези периоди извеждат човека от неговото познато и обичайно равновесие, правят го тревожен и притеснен, страхуващ се от новото състояние и по-лесно податлив на заболявания. В същото време болестта дава необходимото време за адаптиране и приспособяване на човека към новите обстоятелства. Болестта е знак, че трябва да се намали темпото, тя дава време да се преосмисли, това, което се случва, да се преоценят отношенията и  взаимоотношенията и да се поставят на нови плоскости. 

Имунната система  притежава огромен потенциал от защити и една от тях е болестта. Болестта ни предпазва от тотален разпад на психиката. Тя е знак, че нещо в старите модели на действие не работи добре и трябва да се направи промяна, за да се възвърне баланса на цялостното хармонично съществуване на организма.

Имунната система не само произвежда антитела срещу съответните болестотворни  микроорганизми, но създава и имунитет срещу тях, т.е. запаметява за години наред как се произвеждат тези антитела. Тя осъществява регулация на имунитета до хармонично за организма ниво. Съществуват различни фактори, които могат да засилят или да отслабят имунната система.  Имунната система е в тясна връзка и взаимодействие с нервната система.

Нервната система е най-сложната и обширна система в човешкото тяло. Състои се от милиони неврони – нервни клетки, свързани по между си, които ръководят, контролират и интегрират функциите на всички останали органи и системи. Тя кодира и координира дейността на мускулите, следи за правилно функциониране на органите, отправя и спира сигнали от сетивните органи, реагира на измененията в условията на външната и вътрешната среда.

Голямото количество стрес е най-големият враг на имунната система. При стрес в организма се намалява количеството на лимфоцитите, част от които са пряко свързани с образуването на антитела и изграждането на имунитет. Стресът се поражда при силно нервно напрежение, предизвикано от негативни емоции, породени при стресогенни реакции.

Факт е, че около 75 % от заболяванията са свързани със стреса. Дълготрайните негативни емоции пораждат стрес, които отключва редица заболявания. Болестта е нарушаване на динамичното равновесие на организма на психично, ментално и физиологично ниво.

Още в ранното детство в човека се програмират /формират/ модели за възприемане на себе си, на другите и на света.  Тези модели и убеждения впоследствие определят поведението на човека, неговите мотивационни и ценностни системи. Те изграждатличната реалност на всеки човек. Хората се сблъскват с един и същ свят, но го възприемат различно. Причината за това е в различието на самия човек, в неговото индивидуално възприятие и лична реалност, която всеки сам си създава. Съзнанието на човека възприема не непосредствения свят и реалността, а собствената личната представа за света и реалността. Личната реалност се изгражда на базата натрупаният индивидуален опит, формираните ценности, убеждения и вярвания, които са отражение на преживяванията, чувствата, емоциите и мислите. ВЪНШНИЯТ СВЯТ НА ЧОВЕКА ОТРАЗЯВА  ВЪТРЕШНИЯ.

Човешкият житейски опит е различен. Различни са и условията и средата, в която расте и се развива детето. Всеки човек още от раждането си се намира под различни въздействия и независещи от него външни фактори – семейство, близки, общество, училище, медии и т.н. На базата на тези влияния се формират вярвания , убеждения, ценности и мотивация, чрез които се изграждат модели на поведение и вътрешната нагласа на индивида, която формира личната реалност. Така още в детска възраст, всеки един човек изгражда строго индивидуален модел на лична реалност, с които живее през целия си живот.

Няма добри и лоши модели, те са просто различни. Важното е доколко моделът е полезен и успешен в различните етапи от развитието и живота на индивида. До определен момент и при определени събития моделът може да е успешен и полезен, но при внезапно променени условия, би могъл да създава дискомфорт и конфликтни ситуации. От една страна моделът помага на човека да се справя с живота си, да се адаптира към новите условия в него, но от друга създава определени ограничения и стереотипи, които в даден етап пораждат чувство за неудовлетвореност и непълноценност.

В природата няма нищо случайно, винаги съществува сложен ред от събития, които са неотменна част от нас самите. Хармоничното функциониране на човешкото тяло е отражение на вътрешния баланс и енергия на психологическо и на емоционално ниво.

В човешкото тяло се отразява всичко, което протича на съзнателно и безсъзнателно ниво. Разумът притежава свои собствени механизми за самовъзтановяване. Той има специални модели и символи, за предаване на съобщения, когато нещо дълго време не е наред и води до дискомфорт.

Човек възприема информация чрез 5-те сензитивни канала – зрение, слух, обоняние, осезание и вкус.  Всеки индивид има съзнателни сетивни граници на възприятие, обусловени от  органите, които ползва във всекидневния си живот. На подсъзнателно ниво тези граници са неограничени. Чрез езика, националността, обичаите и традициите на етноса, историята на народа и държавата, към която принадлежи, човек използва социалния  опит на групата. Този социален опит е пречупен през призмата на личната индивидуалност, която започва да се формира още в момента на раждането. Личната индивидуалност  е съвкупност от мисли,  емоции, навици, преживявания, интереси, модели на поведение, начини на реагиране спрямо едни или други събития, отношение към себе си  и към близките хора, отношения и вярвания за света и другите.

Така се формират специфични, строго индивидуални, предписания, убеждения и вярвания на подсъзнателно ниво, които създават личната реалност на човека. Всеки човек живее в собствения си свят, които се отличава от света на другите.Всеки сам си създава собствен свят под влиянието на възприетото /видяно, чуто, усетено, преживяно/. Личната реалност, ако не ни удовлетворява може да бъде променена, чрез откриване и отстраняване на причините за един или друг проблем.  Това става чрез поемане на личната отговорност за собствения живот.

Още от раждането на детето, възрастните, родителите и членове на семейството започват, съгласно собствените си вярвания, убеждения и ценности да влияят върху  възприятия му за света. Още от ранното си детство човек се научава да приема описанието на света, както го е възприел от близките си, като реална действителност, без да може да различава дали това е так а или не. Липсата на житейски опит и практика в детска възраст, невъзможността на детето да се справя, без помощта на възрастните, не могат да му позволят да прави реална преценка.

Възприятието на детето за света и за другите е отражение на възприятията и вярванията на близките възрастни.  Това е един кръг, предаван от поколение на поколение, като своеобразна подсъзнателна програма за възприемане на света.  Тази програма действа на ментално, психично и физиологично ниво и се задвижва от човешките мисли, желания, намерения и емоции. Мислите са облечени с думи, образи, звуци, чувства, емоции. Те формират моделите на поведение, които зависят от  възприятията, убежденията и представите, формирани от заучените модели  и наблюдаваните програми на поведения.

Най-сложният познавателен психически процес е мисленето. Мислите са форми, образувани в съзнанието, които създават моделите на света и неговото представяне, съобразно намеренията и желанията. Мисленето е процес на отражение в мозъка на обкръжаващия, реален свят. То е резултат от дейността на мозъчната кора. В неговия процес участват сложни вериги от непрекъснато усложняващи се асоциации – мисловни връзки, създадени в сферата на първата и на втората сигнална система. Мисълта притежава силна енергия, която може да създава и формира определени събития в човешкия живот.

Човек възприема съзнателно 18%, като факти, събития и явления от това, което се случва. Останалите 82% са подсъзнателно възприемане на самата действителност или реалност.

Светът на човека е отражение на неговите мисли. Всяка случайност е подсъзнателна закономерност. Промяната в живота е възможна чрез промяна на подсъзнателната лична програма, т.е. чрез промяната на себе си. Подсъзнанието контролира всичко, което се случва в организма, чрез мозъка и функционирането на централната и периферната нервна система. Подсъзнанието има способност да решава самостоятелно каква и  колко информация да подаде на съзнанието. Неутрализирането на личната негативна вътрешна програма води до здрав, пълноценен и хармоничен живот. Мислите са универсални форми на енергия, които притежават съзнателна плодотворна или разрушителна сила.

Болестите, стреса и всички проблеми на хората са в резултат на несъотвествието между  съзнателните желания и подсъзнателните намерения.

Съвременната медицина се стреми да потиска симптомите на болестите или да отстрани последствията от тях.  Тя в повечето случаи  не се занимава с  психологичните причини отключили болестта.  По този начин болестта не се лекува, а само се ремитира за известен период от време. До момента, когато при срещата на нов проблем, конфликт или стрес болестните симтоми се проявяват отново, но с по – голяма сила, а в не редки случаи заболяването става хронично и остава за цял живот.

Човешкият организъм е едно цяло, което обхваща, тялото, съзнанието и подсъзнанието. Болестта е сигнал, отправен  от подсъзнанието към съзнанието за нарушаване на равновесието в организма на физическо и на психично ниво. Болестта е вид съобщение, което ни предупреждава, че нещо в мислите, чувствата и в поведението ни е в дисбаланс и влиза в противоречие със законите на Вселената. Болестта е резултат, външно отражение на човешките мисли и емоции на физическо  ниво.

Когато един човек живее в постоянен страх, ревност, стрес, гняв, злоба, омраза, това поражда прекалено много вътрешно напрежение, както във вътрешните му органи, така и върху съзнанието му. По този начин органите и съзнанието достигат своя предел на поносимост на натоварване и тогава се включват защитните сили на организма. Появява се болестта, като предупреждение и сигнал, че нещо не е наред. Болестта се явява, като предупреждение, което предпазва психиката и тялото от разпадане или загубване на жизните функции. Неразбирането на целта  и смисъла на собствения живот водят до дълготрайно объркване, до стрес, които отключва болестното състояние.

Стресът е система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции на индивида, предизвикани от продължителни, силни или неочаквани физически и психически натоварвания. Стресът не е болест, а защитна реакция на организма, естествен инстинктивен отговор към неблагоприятни  въздействия, който предизвикват физически и/или психически дискомфорт.

Мисловният процес на човека функционира чрез постоянно взаимодействие с външния свят и провокира емоции, които генерират тревожност или спокойствие. Всеки човек изпитва лек стрес в ежедневието си, който може да предизвика напрежение и разочарование. Когато това напрежение започва да се проявява твърде често, продължава дълго време и има интензивен характер е налице комулативен стрес, който води до изтощение и предизвиква определени поведенчески прояви.

ТРАВМАТИЧНИЯТ СТРЕС е резултат от единично, внезапно и силно въздействащо събитие, което променя, застрашава или уврежда живота.

Всяка една стресова ситуация е придружена с определени емоции. Дълготрайното натрупване на негативни емоционални състояния води до изтощение на психиката и организма, които имат предел на поносимост. Когато стресът и тревожността са дълготрайни, те в един или друг момент достигат до индивидуалният предел и отключват различни заболявания. Натрупването на непреработени стресогенни събития  води до изтощение на организма и на психиката и ги прави особено уязвими. Ако мъчителното безпокойство, относно случващи се събития или такива, които индивида предполага, че могат да се случат продължи повече от шест месеца се поражда  генерализирана тревожност. Тя се отличава с много висока тревожност и притеснения, свързани с ежедневни дейности, страх, придружен от все по-засилваща се негативност и предположения за лоши неща, които биха могли да се случат. Притесненията и страховете са нереалистични, но човекът не осъзнава това. Животът му се превръща в ежедневен страх, тревога, притеснения и безпокойства, които постепенно парализират ежедневието и нормалното му функциониране. Тялото започва да работи, с високо ниво на напрежение, което причинява различни соматични реакции /учестено сърцебиене, потене, треперене, слабост в крайниците, плашещи мисли, високо кръвно налягане, болки в мускулите и стегнатост по цялото тяло, главоболие, безсъние, липса или повишен апетит и др/. Това води до натрупването на дистрес, които отключва болести.

В основата на всяко едно емоционално състояние има осъзнато или неосъзнато субективно преживяване, различно по продължителност и интензивност. Емоциите биват положителни /позитивни/ и отрицателни /негативни/. Всяка една емоция оказва за определен период въздействие върху психиката и действа с определена сила  и дълбочина върху когнитивните процеси и цялостното поведение  на човека. Положителните емоции подобряват хармоничното функциониране и повишават защитните сили на имунната система. Отрицателните емоции нарушават баланса в организма и разрушават имунната система.

Към положителните /позитивните/ емоции спадат: радост, удоволствие, щастие, удовлетвореност, доверие, любов, уважение, умиление, благодарност, блаженство, чувство за безопасност, чувство на облекчение, чувство за чиста съвест, усещане за постижение и т.н.

Към  негативните /отрицателните/ емоции спадат: гняв, тъга, печал, страх, отчаяние, злоба, омраза, негодувание, отвращение, презрение, ненавист, ярост, неудовлетворение, разочарование, злоба, неприязън, завист, подтиснатост, угризения на съвестта, чувство на самосъжаление, ревност и др.http://www.bulblog.com/

Лечение с вендузи

http://dao-bg.info/blog                                                                                                                                              Как действат

Има над десет теории, които се опитват да обяснят въздействието на вендузите и изглежда всичките са верни. Вендузите проявяват повече от десет лечебни ефекта и мощно Ви помагат да оздравеете. Това знание е за отделна книга , но ето накратко по-важните механизми:

• вакуум феномен, изтегля токсините (физическа теория за детоксикацията);
• повишава кръвообръщението в този участък ( физиологична теория);
• отделя кожата от подкожието и благоприятства застойните процеси (механична теория);
• променят се електрическите потенциали на клетъчните мамбрани на клетките (електрохимична теория);
• повишава се кислородната сатурация ( биохимична теория);
• рефлекторно действа на органите според зоните на Захарин-Хед ( сегментарна, рефлексогенна теория);

• изтегля патологичните вибрации като студ, вятър, влага от тялото ( теория за патофакторите);
• след вендузите от клетките се отделят некрохормони , които имат мощно стимулиращо действие (хормонална теория).При въздействието на вендузите, както и при масаж, някои клетки в тъканите се разпадат и освободеният от тях белтък играе роля на т.нар.некрохормони,които имат отношение към изработването на антитела в организма,откъдето е и имунно-биологичната защитна функция на метода;
• внасят лечебна „Ян” енергия чрез елемента огън във вендузата, която „Ян” енергия прониква в тялото и го активира. (Теория на петте елемента);
• има ефекта на масажа и акупресурата ( физикална терапия);
• променят йонното равновесие и йонната проводимост в тъканите ( електрическа теория);
• „изсмуква” болестта като вибрация от тялото ( древна теория);

Съществуват още теории от Аюрведа, теория на китайската традиционна медицина, биоплазмена теория, теория за аксон-рефлекса, сегментарна теория…

… и много други спомагателни ефекти и теории.

Как се поставят – според мен това трябва да става от обучено лице на специалните места. Поставянето на вендузи е част от аюрведичната медицина и от акупунктурата. Всяко друго поставяне, имам наблюдения ,че е неефективно. Може би затова и методът е загубил доверие – поради стихийно използване от немедици. Както стана и с билковата терапия-хората пият чай и чакат да им мине, а не знаят как да направят правилната отвара.

Противопоказания

Лекарят иглотерапевт е обучен кога ,как и защо да постави вендузи. Противопоказанията са абсолютни и относителни .Особено внимание трябва да се обърне при наличието на онкологични заболявания,туберкулоза,рани и кожни язви, бенки, брадавици и други наранявания на кожата;гнойни процеси, при треска със силно повишена температура ( в тези случаи първо трябва да свалите температурата) ; при остри хирургични случаи, остри състояния със спазми, бъбречни и жлъчни колики,разширени вени,наличие на кръвоизлив или опасност от кръвоизлив.Изисква се внимание при поставяне на вендузи на лица, употребили алкохол, на психично болни и бременни жени.Лекарят решава според конкретния случай. Например при бременни не пречи да се поставят на гърба и на пояса например при болки, или на краката, или на седалището . Също при бъбречно болни при определени заболявания като хроничен пиелонефрит и други случаи, които са лекарско решение. При лица на терапия с антикоагуланти също могат да се поставят вендузи. Само лекарят трябва да е по-внимателен и да проследява време на съсирване, протромбиново време и други кръвни показатели. Поставянето на вендузите трябва да е лекарско решение.

Какво се лекува с вендузи

Лечението с вендузи е древен метод от източната медицина. Това е помощна безлекарствена техника. Съчетава се с масаж, иглотерапия, моксатерапия, лечение с билки и медитация. Както виждаме в ХХІ век вендузите се съчетават с антибиотици и други лекарства. Повечето лекарства не пречат да се поставят вендузи. И така :

Лечение на дихателната система – всички „настинки” – бронхит, хронична кашлица, бронхиолит, бронхиална астма, пневмония, воден и сух плеврит, задух от невротичен произход.

Лечение на сърдечно съдовата система- Всякакви психосоматични сърдечни неврози. В комбинация с други методи лекува стрес-хипертония, рефлекторно повлиява сърцебиенето и честите екстрасистоли и др.

Лечение на храносмилателната система: гастрит, стрес-гастрит, гастро-езофагиален рефлукс (тонизира гастро-езофагиарлния сфинктер), стомашна и дуоденална язва, колит, Подразбира се, че лечението на храносмилателната система се съчетава с правилна диета.

Лечение на нервната система: ишиас, дископатия, радикулит, лумбаго, дискова херния, плексит, невропатия, полиневропотия., стрес-главоболие.

Лечение на травми и опорно-двигателния апарат: артрозна болест – гонартроза, коксартроза, спондилит, болки гърба, болки във врата, епикондилит, болки в рамото, периартрит. Синдром на хронична болка.

Психиатрия– хипохондрия, неврози, някои форми на реактивни депресии, неврастения., психосоматични разстройства, паническо разстройство, вегетативна дистония.

В СПА центровете– против целулит, премахва умората, облекчава болките в гърба, антистрес процедури и др.

Някой каза ли:“ А- а , че то всичко лекува“ Не, вендузите само подпомагат лечението. Както казахме, има относителни и абсолютни противопоказания. Не лекува хирургични спешни състояния и изброените по-горе. Но да , помага при много от болестите. Огледайте се. Колко много хронични, неизлекувани хора куцат, страдат и се тъпчат с лекарства. Те носят болестта в себе си от години…дори десетки години. Според древните текстове болестта е вид вибрация, поставяте вендузата и тя изтегля патологичната вибрация на болестта. Вендузите са древна лечебна техника. Не са панацея, подпомагат иглотерапията, добре се допълват от медикантозното лечение. Вендузи могат се направят и на практически здрави хора като вендузен масаж. А колкото до посиняването- практиката показва, че „болното” място винаги посинява или отделя токсини като мехурчета. Вендузите се поставят няколко пъти, „изсмукват болестта”. След това това място спира да посинява повече, т.е. оздравява. Според теорията за некрохормоните точно посиняването провокира клетките да синтезират некрохормони, които укрепват и лекуват органа, системата, тялото. Синините преминават до няколко дена.

LOMI LOMI & MA - URI MASSAGE

 ТАНЦ НА МАСАЖНИТЕ ТЕХНИКИ - Лек и Дълбок , Грижовен физически и Eнергийно зареждащ , Психически пречистващ и Духовно вдъхновяващ !!!

massage

емоциите

болести и болка

Гръбначният стълб

Схема 12 основни меридиана

http://dao-bg.info/blog/

масажи